Антон Ламазарес (*Галиция, 1954г) е испански художник от „generación de los 80” (както и Хосе Мариа Сицилия, Мигел Барселó или Виктор Мира). В произведенията си – върху дърво или кашон – той обработва поврьхноста и експериментирайки с лак и още други материали сьздава свой собствен език. Отначало стила му е игрив експресионизм и приминава в информално изкуство и абстракция. Най новите му трудове показват минималистическа тенденция в която се води диалог между душа и спомен, чувственост и спиритуалност както и между Ониризм и поезия. Произведенията му са международно разпространени и са били изложени в музей из цяал свят (в музейте на много градове и на други континенти) - на пример в националният музей Райна (София), в галисийският център на съвременото изкуство (Мадрид) както и в много частни колекций и фондации.

Първите години: Живопис и поезия
(Галиция, 1954-1977г)

Ламазарес е роден а втори януари в Масера, едно село в Лалин (Понтеведра, Галиция). Селската обстанобка оставя дълбоки следи във въображението му и в творческото му развитие. От 1963г до 1969г той ходи в училището на францисканският манастир Хербон и там пламенно се отдава на четенето на латински и гръцки класики. Крайа на шейсетте години почва да пише стихове и се сприателява с писетелят Алваро Кункеро и с художниците Лахеро и Мануел Пескера, който стават връзката му с художествения свят. Решава да се самообразова в областта на живопистта и през 1972г. започва първото си художествено пътуване. Предимно се занимава с уважаваните от него майстори Ван Гох, Паул Кле, Рембранд и Жан Миро, но също и с Антони Тапиес, Мануел Миларес, Алберто Джакомети, Френцис Бейкон и с океанското и средновековно изкуство.

След като се връща работи като строителен работник и допълнително се фокусира върху колекциитe от романско изкуство в музея Марес и в музея на каталанскато национално изкуство. След това пътува за Мадрид, където отново се свързва с майсторът си Лахеро. Ламазарес се сприятелява с поетът Карлос Ороза, чието приятелство ще изиграе решаваща роля за художника: кореспонденцията между живописа и поезията става основополагаща в трудовете му.

През 1973г, само на 19 години, Ламазарес вече експонира картините си в групови и самостоятелни изложби. През 1975г е повикан на служба във войноморският флот в Ел Ферол. На 27. септември същата година го шокира новината относно последния разтрел под режима на Франко. Между застрелените обвинени се намира един негов приател –Умберто Баена, 24 годишен от Понтеведра. Ламазарес потъва в дълбока депресуя поради която е приет в психатриата. По това време той пише стихозбирката си Adibal.

От Експресионизма и Arte Povera към двустранния живопис
(Madrid-New York, 1978-1989г.)

През 1978 Ламазарес се премества в Мадрид, кадето се сприятелява отблизо с художника Алфонзо Фраил, и с изкуствоведа и поета Цантиаго Амон. Невролога Алберто Портера в Матаборикос създава голяма група художници: писатели, режисьори, музукати и живописци, който се срещат в краия на седмицата във вилата му с голям двор, кадето Ламазарес през 1979г реализира изложба на открито. Осемдесете години са маркирани от интензивна работа и широко распространяване на произведенията му. Още преди тридесетия си рожден ден Ламазарес си създаде място в испанския и интернатионалния свят на изкуството. В Картините си проектира фигурите с игривoст и мечтателност, с експресионистична линия, и интензивни цветове, и много оригиналност. Трудовете му са изложени в галеията на Хуана Мордо в Мадрид, при Елизабет Франке в Белгия и в „Sala Gaspar“ в Барселона. Благодарение на Фулбрайт стипендия той се примества в Ню Йорк; изкуството му се развива към по-чиста и ориентирана към рисуването концепция и е експонирано в галерията Бруно Фашети.

Той е в движение между Ню Йорк и Саламанка. През 1988г пътува из Мала Азия и посещава храма на Аполон в Дидима – вдъхновен от Hyperion на Хюлдерлин. След това пътува до Истамбул. Там дълбоко го впечетляват византийските църкви, които се появяват в следващите му произведения, изработени от наредени едно до друго пърчета дърво. Тези произведения той представя в галерията Мигел Маркоз. През 1990г създава нова концепция за серия творби който могат да се пазглеждат от двете страни и ги нарича bifrontes (двустранни).

Скулптури и големи формати
(Париж-Мадрид, 1990-2003)

От 1990 до 1991г Ламазарес с помоща на стипендия от „Cité des Arts“ се заселва в Париж. През 1991 открива голямо ателие в Мадрид и там работи върху своите серии Gracias vagabundas (Разхождащите се грации) и Desazón de vagabundos (Неспокойството на скитниците). През 1993г се запознава с Тапиес и го интервюира подробно във връзка с неговата награда „Златен лъв“ при Биеналата в Венеция. Поканен от галийският център за съвременото изкуство Ламазарес от май до септември остава в Галиция. Там рисува серията Gracios do lugar: Eidos de Rosalía, Eidos de Bama (Чара на постановката: Полетата на Розалия, Полетата на Бама). От юни до ноември 1997г в Санта Байя де Метаболоз рисува Bés de Santa Baia на открито. През 1998г в Мадрид твори сериите Titania e Brao – вдъхновен от кастилското лято – и след това Pol en Adelán.

Освен това той създава графики. На пример онези, който илюстрират петте текста на Густаво Мартин Гарзо в художенската книга El Canto de la Cabeza. Той илюстрира Itinerarium на Егерия, наградена за книга на годината от Le Monde Diplomatique. 2001г организира огрмона изложба в морската гара на А Коруня с наименование Un saco de pan duro (Чувал с твърд хляб). Творбите му заедното с произведенията на други испански художници (Антонио Саура, Мартин Чирино, Хуан Ернандез Пихуан, Миларез, Пабло Серано, Хорхе Отеиса и Тапиес) са избрани за интернационална промоция в програмата „Испанско изкуство в чужбина“ на външното министерство (SEACEX). Ламазарес пътува за Флоренция и Асизи, за да се занимава с Ренесанса. Там се задълбочава в света на св. Франциск, на когото посвещава нова серия Follente Bemil.

От абстракцията към поетическият минимализм
(Белрин, от 2004г)

През 2004 Ламазарес се примества в Берлин, където живее и до сега. След смърта на Баща му той започва серята E fai frío no lume (Студено е в ада). Реализира голяма изложба в Словения, както и в музея Кискели които се намира в църква в Будапеща. След това се задълбочава в серията Domus Omnia. Арт печатите му ca илюстрaции към две стихозбирки на Ороза: Deseo sin trámite – със ситопечат - и Un sentimiento ingrávido recorre el ambientе – с пет литографйи.През 2008г Ламазарес експонира Horizonte sin dueño (Хоризонт без собственик) в националната галерия на Йордания в Аман и антология на графичните му произведения в Instituto Servantes в Дамаск (Сирия), където поетът Тахер Риад му посвещава поеми Cantos de Ламазарес.

През 2009г прави изложби в Ню Йорк – в „Queen Sofia Spanish Institute“ – и в културалният център на народните представители в Орензе (Испания) и освен това участва в една пътуваща изложба посветена на поетът Винсенте Алехандре. Ламазарес получава наградата „Лахеро“ за цяалостното си творчество и за международната си популярност. През 2010г негови творби са изложени в църквата на университет в Сантяго де Компостела и в Туи, където документалният филм Horizonte sin dueño е показан при международния филмов фестивал „Плей-Док“. Филмът е сниман от брат и сестра Найра и Хавиер Санз (Риноцеронте Филмз) и показва царството на живописта, поезиата и природата от гледна точка на Антон Ламазарес.

 


 

 

 
© www.antonlamazares.com